„ПАМЯТИ ДРУГА”
Анна Андреевна Горенко/ Ахматова (1889-1966 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В ПАМЕТ НА ПРИЯТЕЛЯ
В Деня победен с нежната мъглица,
зората щом в зарята ни влетя,
като край гроб безименен вдовица
се грижи късна пролет за света.
Не бърза тя да се изправи тук,
към пъпки диша и тревите гали,
от рамо земно пеперудка сваля,
от първото глухарче рони пух.
Ударения
В ПАМЕТ НА ПРИЯТЕЛЯ
В Деня́ побе́ден с не́жната мъгли́ца,
зора́та штом в заря́та ни влетя́,
като край гро́б бези́менен вдови́ца
се гри́жи къ́сна про́лет за света́.
Не бъ́рза тя да се изпра́ви ту́к,
към пъ́пки ди́ша и треви́те га́ли,
от ра́мо зе́мно пеперу́дка сва́ля,
от пъ́рвото глуха́рче ро́ни пу́х.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анна Ахматова
ПАМЯТИ ДРУГА
И в День Победы, нежный и туманный,
Когда заря, как зарево, красна,
Вдовою у могилы безымянной
Хлопочет запоздалая весна.
Она с колен подняться не спешит,
Дохнет на почку и траву погладит,
И бабочку с плеча на землю ссадит,
И первый одуванчик распушит.
1945 г.
Анна Ахматова
ПАМ'ЯТІ ДРУГА (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
В День Перемоги, ніжний і туманний,
Коли зоря загравою красна;,
Вдовою на могилі непізна;ній
Сумує запізніла вже весна.
Піднятися з колінок не спішить,
І на бруньки дихне, й траву погладить,
Й метелика з плеча на землю зсадить,
І першу вже кульбабку розпуши;ть.
Анна Ахматова
ПАМ'ЯТІ ДРУГА (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
І в День Святковий, ніжний і знаменний,
Коли зоря, як зарево у снах,
Вдовою на могилі безіменній
Клопочеться запізнена весна.
Вона з колін піднятись не спішить,
Дихне на бруньку і траву погладить,
Метелика з плеча на землю зсадить,
Щоб він кульбабку першу розпушив.
---------------
Руската поетеса и преводачка Ана Ахматова (Анна Андреевна Горенко/ Ахматова) е родена на 11/23 юни 1889 г. в курортен район край Одеса. Първото си стихотворение пише на 11-годишна възраст, първите й поетични публикации в печата са от 1907 г. Учи право в юридическия факултет в Киев и в историко-литературния факултет в Петербург. Представителка е на литературния стил акмеизъм. От 1923 до 1940 г. над публикуването на стиховете й тегне забрана, голяма част от творчеството й е забранена от цензурата до края на 80-те години. През това време тя продължава да пише поезия, пише есета за Пушкин, мемоари за Блок, Манделщам и Модилиани (известни са 16 платна на художника, за които поетесата е позирала). Превежда творчеството на френски, индийски, корейски, арменски и др. автори. Авторка е на стихосбирките „Вечер” (1912 г.), „Четки” (1914 г.), „Белая стая” (1917 г.), „Подорожник” (1921 г.), „Anno Domini” (1922 г.), „Тростник” (1940 г.), „Из шести книг“ (1940 г.), „Избрано” (1943 г.), „Стихотворения” (1961 г.) и др. През 1955 г. е възстановена в Съюза на писателите на СССР. През 1964 г. получава международната литературна награда „Етна-Таормина”, а през 1965 г. става почетен доктор на Оксфордския университет. Умира на 5 март 1966 г. в Москва. Едно от най-значимите й произведения – автобиографичният поетичен цикъл „Реквием”, е публикувано чак през 1989 г.